Крайният
субективизъм в произведенията на съвременното изкуство е парадоксален с двойнствената си природа : от една
страна той приканва към също такава
субективно сътворчество чрез
възприятието, а от друга – създава непреодолими пречки в комуникациите. Те изискват и предполагат словесни програми , обяснения и
разяснения то художника или от ангажираните
с творчеството му куратори и критици. В това отношение очакванията
от критиката и баня плочки нейната реална роля са силно изменени. Съвременната
критика съзнателно поема функцията на
посредник м/у творбата и зрителя, тоест
оказва се средство за комуникация,
когато прекият контакт м/у тях е затруднен или когато липсва заинтересуваност от него. Много често в
съвременния художествен живот първо
въздейства художествената критика , баня плочки едва
когато тя породила интерес със
словесните интерпретации на дадена художествена проява, се търси контакт със
самите произведения. И не са редки случаите, в които в които по-силно
впечатление прави интерпретиращия словесен текст, оказал се в по-висока степен
комуникативен от произведенията, на
които е посветен.